Фори обяви, че е “много отдаден” на предишен модел на финансиране, при който европейските правителства предоставяха заеми за изграждане на нови самолети, които трябваше да се върнат при достигане на определени нива на поръчка. Той добави, че такъв модел – известен като възвръщаема инвестиция при стартиране – създава “по-голямо партньорство” между Airbus и европейските правителства.
“Трябва да намерим приемливи механизми за стимулиране на инвестициите в частния сектор и споделяне на рисковете с правителствата, за да подпомогнем проектирането и разработването на нови самолетни програми, които ще доведат до декарбонизация на космическото пространство”, каза той.
Въпреки че Airbus се фокусира върху осигуряването на подкрепа за своята изследователска и технологична работа, всеки нов механизъм за финансиране на разработката ще трябва да бъде договорен преди официалното начало на тяснокорпусната програма. Очакванията на експерти са, че това ще се случи още преди 2030 г.
Финансовата позиция на Airbus е подкрепена от рекордния брой поръчки – повече от 8 хил. в края на октомври – както за самолети с един коридор, така и за широкофюзелажни самолети, показват данни на авиационната консултантска компания Cirium. Миналия месец компанията заяви, че ще достави 720 търговски самолета до края на годината, въпреки постоянните проблеми с веригата за доставки.
Задават ли се нови пререкания със САЩ?
В случай че Airbus се възползва от правителствена помощ, то е възможно повторно недоволство от страна на най-големия конкурент на компанията – Boeing. Европейските правителства ще трябва да бъдат особено внимателни при осигуряването на подкрепа. Причината за това, е че те сключиха споразумение със САЩ през 2021 г. Според споразумението правителствата се ангажираха, че субсидиите няма да дават предимство на един производител на самолети пред друг.